Вели Чаушев: Човек има нужда от илюзии
Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев. Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково. На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, протегната за милостиня. И да преживея един ден без тъжни новини“. Вели Чаушев умира на 6 януари 2018 г. 45 ГОДИНИ В САТИРАТА През 1961 г. режисьорите Боян Дановски и Гриша Островски го канят в трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София. Там играе в продължение на 45 години. „Бих могъл да определя любовното си чувство към театъра като религия, която съм изповядвал в храма на Мелпомена. В този храм аз се старая да съм честен творец“, казва актьорът. Следвайки това свое верую, той се превъплъщава в образите на: Младия в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Тагрум от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, художникът Петров от „Островът“ на Борис Априлов, фенерджията от „Мистерия-буф“ от Владимир Маяковски. Участва и в постановките „Пътник без багаж“ от Жан Ануи, „Седмо: Кради по-малко!“ от Дарио Фо, „Мъртви души“ от Николай В. Гогол, „Съвест“ от Емил Манов. ВЕЛИ И ВАЛЕРИ Извън театралната сцена, той прави рецитали с българска поезия. Като млад е запленен от поемата „В меката есен“ на Валери Петров, която по-късно включва в рециталите си, заедно със стихове на Богомил Райнов. На 70-годишнината си актьорът говори не толкова за себе си, колкото за Валери Петров: „Искам да отбележа, че аз не съжалявам, че посветих по-голямата си част от рецитирането на стиховете на Валери Петров, защото той никъде не излъга хората. А това на мен ми допада като актьорско кредо и аз заставам пред тези стихове, изповядвайки себе си“. Вели Чаушев играе в два моноспектакъла по Валери Петров – „Разтворен прозорец“ и „Сърцето е заложна къща“. „Като душевност, аз намерих във Валери Петров своя изповедален поет. Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния!“, признава актьорът. СЛАДКОДУМНИЯТ РАЗКАЗВАЧ През 1968 г. Вели Чаушев издава първата си книга с детски приказки със заглавие „Сламчо“. Тя е „за тези, които дават по една шепа зърно, за да се опече хлябът“, казва авторът. Писателят Мирон Иванов предизвиква Вели Чаушев да напише и втора книга. Така през 1974 г се ражда „Грънчо“. „Разказите, новелите, есеистично-мемоарните страници на Вели Чаушев са обагрени от същата вътрешна диалогичност, темпераментност и страст към импровизациите, каквато е характерна за неговите актьорски изпълнения. Разказвачът Вели Чаушев е сладкодумен, без да е многословен, увлекателен, без да е маниерен, задълбочен, без да е суховат или схоластичен“, казва за него издателят Иван Гранитски. Списъкът с творби на Вели Чаушев се допълва от: „Белият Чудак“, „Хей“, „Амбалаж“, „Ще се видим довечера“, „Сламчови работи“, „Разкази върху трамвайни билети“, „Кафе в Златоград“ и „Видения в „Небесния театър“.
|
![]()
Авторът и перото
Библиотека въвежда първото у нас мобилно приложение за услуги
Във време, когато технологиите все по-силно навлизат в ежедневието ни, библиотеките се превръщат в модерни центрове за знания и комуникация. Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ постави нов стандарт с въвеждането на мобилното приложе ...
Валери Генков
|
![]()
Авторът и перото
Различните светове на човечеството
В началото на ХХ век фотографиите на бели автори представяли индианците от американския запад като благородни и трагични изчезващи народи. Тази визия е силно романтизирана и често се използва за създаване на митове, които поддържат определени стереотипи за кор ...
Валери Генков
|
![]()
Още исторически маршрути: София
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
Ван Гог и Париж: ключови години за формиране на художника
Ван Гог е един от най-загадъчните и противоречиви художници в историята на изкуството. Неговият живот е изпълнен с борби, страсти и търсене на собствена идентичност. В новата си книга „Огън в душата му: Ван Гог, Париж и създаването на художник“ Май ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Подиум на писателя
Гео Милев и неговата служба във войската
Троян привлича вниманието към историческата памет и националната идентичност. Там ще бъде представена книгата „Гео Милев и службата му в 34-ти пехотен Троянски полк“ на майор Дочо Николов. Това издание е резултат от дългогодишни изследвания и систе ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Различните светове на човечеството
В началото на ХХ век фотографиите на бели автори представяли индианците от американския запад като благородни и трагични изчезващи народи. Тази визия е силно романтизирана и често се използва за създаване на митове, които поддържат определени стереотипи за кор ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Литературата не е музей
Валери Генков
|
Златното мастило
Вампирите - Уважение към културното многообразие
Валери Генков
|
Произходът на думата „вампир“ е обвит в мъгла, характерна за Карпатските области. Лингвистичните корени на това съществително могат да се търсят в турски, сръбско-хърватски и литовски езици, което свидетелства за богатата кръстосана културна и езикова обмяна в Централна и Югоизточна Европа. Важно е да отбележим, че думата достига до английския език чрез френски и немски, като това се с ...
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Време за споделяне, размисъл и вдъхновение чрез думите
Добрина Маркова
|
10:11 ч. / 11.09.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3187 |
![]() |
Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.
Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.
На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, протегната за милостиня. И да преживея един ден без тъжни новини“. Вели Чаушев умира на 6 януари 2018 г.
45 ГОДИНИ В САТИРАТА
През 1961 г. режисьорите Боян Дановски и Гриша Островски го канят в трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София. Там играе в продължение на 45 години. „Бих могъл да определя любовното си чувство към театъра като религия, която съм изповядвал в храма на Мелпомена. В този храм аз се старая да съм честен творец“, казва актьорът.
Следвайки това свое верую, той се превъплъщава в образите на: Младия в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Тагрум от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, художникът Петров от „Островът“ на Борис Априлов, фенерджията от „Мистерия-буф“ от Владимир Маяковски. Участва и в постановките „Пътник без багаж“ от Жан Ануи, „Седмо: Кради по-малко!“ от Дарио Фо, „Мъртви души“ от Николай В. Гогол, „Съвест“ от Емил Манов.
ВЕЛИ И ВАЛЕРИ
Извън театралната сцена, той прави рецитали с българска поезия. Като млад е запленен от поемата „В меката есен“ на Валери Петров, която по-късно включва в рециталите си, заедно със стихове на Богомил Райнов.
На 70-годишнината си актьорът говори не толкова за себе си, колкото за Валери Петров: „Искам да отбележа, че аз не съжалявам, че посветих по-голямата си част от рецитирането на стиховете на Валери Петров, защото той никъде не излъга хората. А това на мен ми допада като актьорско кредо и аз заставам пред тези стихове, изповядвайки себе си“.
Вели Чаушев играе в два моноспектакъла по Валери Петров – „Разтворен прозорец“ и „Сърцето е заложна къща“. „Като душевност, аз намерих във Валери Петров своя изповедален поет. Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния!“, признава актьорът.
СЛАДКОДУМНИЯТ РАЗКАЗВАЧ
През 1968 г. Вели Чаушев издава първата си книга с детски приказки със заглавие „Сламчо“. Тя е „за тези, които дават по една шепа зърно, за да се опече хлябът“, казва авторът.
Писателят Мирон Иванов предизвиква Вели Чаушев да напише и втора книга. Така през 1974 г се ражда „Грънчо“.
„Разказите, новелите, есеистично-мемоарните страници на Вели Чаушев са обагрени от същата вътрешна диалогичност, темпераментност и страст към импровизациите, каквато е характерна за неговите актьорски изпълнения. Разказвачът Вели Чаушев е сладкодумен, без да е многословен, увлекателен, без да е маниерен, задълбочен, без да е суховат или схоластичен“, казва за него издателят Иван Гранитски.
Списъкът с творби на Вели Чаушев се допълва от: „Белият Чудак“, „Хей“, „Амбалаж“, „Ще се видим довечера“, „Сламчови работи“, „Разкази върху трамвайни билети“, „Кафе в Златоград“ и „Видения в „Небесния театър“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
“Нощ на литературата” със съвременни европейски произведения
Община Добрич ще се включи в “Нощ на литературата” на 24 септември, съобщават от местната администрация. Събитието ще се проведе на три различни локации: Регионална библиотека „Дора Габе“, Дом-паметник „Йордан Йовков“ и ...
|
Избрано
Крайни мерки и произход
В ежедневния език е много разпространен изразът „Отчаяните времена изискват отчаяни мерки”. Този израз обаче, има древни корени, като първият човек който го е използвал, е известна личност от гръцката наука. Освен това, интересно е да се разбере ...
|
![]()
Пещерите като символ на национализъм и научна страст
|
Ако сте поропуснали
Дърветата ни учат да слушаме
В света на природата и човешката култура дърветата винаги са били символ на живот, устойчивост и дълбока мъдрост. Всяко дърво носи своята история, скрити послания и връзки с миналото, настояще и бъдеще. Проходът през гората е като пътешествие към сърцето на ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |