Вели Чаушев: Човек има нужда от илюзии
Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев. Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково. На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, протегната за милостиня. И да преживея един ден без тъжни новини“. Вели Чаушев умира на 6 януари 2018 г. 45 ГОДИНИ В САТИРАТА През 1961 г. режисьорите Боян Дановски и Гриша Островски го канят в трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София. Там играе в продължение на 45 години. „Бих могъл да определя любовното си чувство към театъра като религия, която съм изповядвал в храма на Мелпомена. В този храм аз се старая да съм честен творец“, казва актьорът. Следвайки това свое верую, той се превъплъщава в образите на: Младия в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Тагрум от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, художникът Петров от „Островът“ на Борис Априлов, фенерджията от „Мистерия-буф“ от Владимир Маяковски. Участва и в постановките „Пътник без багаж“ от Жан Ануи, „Седмо: Кради по-малко!“ от Дарио Фо, „Мъртви души“ от Николай В. Гогол, „Съвест“ от Емил Манов. ВЕЛИ И ВАЛЕРИ Извън театралната сцена, той прави рецитали с българска поезия. Като млад е запленен от поемата „В меката есен“ на Валери Петров, която по-късно включва в рециталите си, заедно със стихове на Богомил Райнов. На 70-годишнината си актьорът говори не толкова за себе си, колкото за Валери Петров: „Искам да отбележа, че аз не съжалявам, че посветих по-голямата си част от рецитирането на стиховете на Валери Петров, защото той никъде не излъга хората. А това на мен ми допада като актьорско кредо и аз заставам пред тези стихове, изповядвайки себе си“. Вели Чаушев играе в два моноспектакъла по Валери Петров – „Разтворен прозорец“ и „Сърцето е заложна къща“. „Като душевност, аз намерих във Валери Петров своя изповедален поет. Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния!“, признава актьорът. СЛАДКОДУМНИЯТ РАЗКАЗВАЧ През 1968 г. Вели Чаушев издава първата си книга с детски приказки със заглавие „Сламчо“. Тя е „за тези, които дават по една шепа зърно, за да се опече хлябът“, казва авторът. Писателят Мирон Иванов предизвиква Вели Чаушев да напише и втора книга. Така през 1974 г се ражда „Грънчо“. „Разказите, новелите, есеистично-мемоарните страници на Вели Чаушев са обагрени от същата вътрешна диалогичност, темпераментност и страст към импровизациите, каквато е характерна за неговите актьорски изпълнения. Разказвачът Вели Чаушев е сладкодумен, без да е многословен, увлекателен, без да е маниерен, задълбочен, без да е суховат или схоластичен“, казва за него издателят Иван Гранитски. Списъкът с творби на Вели Чаушев се допълва от: „Белият Чудак“, „Хей“, „Амбалаж“, „Ще се видим довечера“, „Сламчови работи“, „Разкази върху трамвайни билети“, „Кафе в Златоград“ и „Видения в „Небесния театър“.
|
|
Авторът и перото
Материалните интереси и пътят към бунта: Свободните граждани на Ню Йорк срещу британската власт
В колониалната Америка, особено в Ню Йорк, въпросът за това кога едно потисническо управление става неприемливо за гражданите, е бил на дневен ред. Историкът Майкъл Д. Хатъм изследва как материалните интереси на обикновените хора, известни като свободни гражда ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Регионалната библиотека в Смолян, в партньорство с вестник „Стършел“, стартира вълнуваща инициатива, която цели да насърчи млади таланти в сферата на хумора и сатирата. Гергана Янева, библиотекар в библиотеката, сподели, че вестникът е част от спис ...
Ангелина Липчева
|
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Тенисът не е просто спорт, той е начин за изграждане на характер — размисли на Паоло Порати
"Singolare femminile" е новият роман на Паоло Порати (Paolo Porrati), издаден от Laurana edizioni. В него се завръщат героите от предишния му роман "Спортът на дявола", за да се впуснат в ново разследване, свързано с популярния спорт тенис. Главната героиня, з ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Огнян Димов разкрива как перфекционизмът може да застраши психичното ни здраве
Доктор Огнян Димов, специалист с докторска степен по философия и психология от Софийския университет, е известен с дългогодишния си опит в клиничната психология и психоанализата. Работил е в престижна клиника в Париж, където е натрупал ценни знания и опит, кои ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Анастас Кънев: "Ако скаутството беше една дума – доброта"
На 22 февруари, световният ден на скаутите, се отбелязва важен момент в историята на скаутското движение, основано от Робърт Бейдън-Пауъл. Тази дата е не само повод за празнуване, но и за размисъл върху посланията, които скаутството носи на младите хора. Анаст ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Културният обмен между Бразилия и България – исторически мост на литературата
Добрина Маркова
|
Експресивно
Международен ден на майчиния език: Честване на езиковото и културно разнообразие
Валери Генков
|
Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката. Въпреки че все още няма еди ...
|
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
|
10:11 ч. / 11.09.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3187 |
|
Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.
Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.
На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, протегната за милостиня. И да преживея един ден без тъжни новини“. Вели Чаушев умира на 6 януари 2018 г.
45 ГОДИНИ В САТИРАТА
През 1961 г. режисьорите Боян Дановски и Гриша Островски го канят в трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София. Там играе в продължение на 45 години. „Бих могъл да определя любовното си чувство към театъра като религия, която съм изповядвал в храма на Мелпомена. В този храм аз се старая да съм честен творец“, казва актьорът.
Следвайки това свое верую, той се превъплъщава в образите на: Младия в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Тагрум от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, художникът Петров от „Островът“ на Борис Априлов, фенерджията от „Мистерия-буф“ от Владимир Маяковски. Участва и в постановките „Пътник без багаж“ от Жан Ануи, „Седмо: Кради по-малко!“ от Дарио Фо, „Мъртви души“ от Николай В. Гогол, „Съвест“ от Емил Манов.
ВЕЛИ И ВАЛЕРИ
Извън театралната сцена, той прави рецитали с българска поезия. Като млад е запленен от поемата „В меката есен“ на Валери Петров, която по-късно включва в рециталите си, заедно със стихове на Богомил Райнов.
На 70-годишнината си актьорът говори не толкова за себе си, колкото за Валери Петров: „Искам да отбележа, че аз не съжалявам, че посветих по-голямата си част от рецитирането на стиховете на Валери Петров, защото той никъде не излъга хората. А това на мен ми допада като актьорско кредо и аз заставам пред тези стихове, изповядвайки себе си“.
Вели Чаушев играе в два моноспектакъла по Валери Петров – „Разтворен прозорец“ и „Сърцето е заложна къща“. „Като душевност, аз намерих във Валери Петров своя изповедален поет. Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния!“, признава актьорът.
СЛАДКОДУМНИЯТ РАЗКАЗВАЧ
През 1968 г. Вели Чаушев издава първата си книга с детски приказки със заглавие „Сламчо“. Тя е „за тези, които дават по една шепа зърно, за да се опече хлябът“, казва авторът.
Писателят Мирон Иванов предизвиква Вели Чаушев да напише и втора книга. Така през 1974 г се ражда „Грънчо“.
„Разказите, новелите, есеистично-мемоарните страници на Вели Чаушев са обагрени от същата вътрешна диалогичност, темпераментност и страст към импровизациите, каквато е характерна за неговите актьорски изпълнения. Разказвачът Вели Чаушев е сладкодумен, без да е многословен, увлекателен, без да е маниерен, задълбочен, без да е суховат или схоластичен“, казва за него издателят Иван Гранитски.
Списъкът с творби на Вели Чаушев се допълва от: „Белият Чудак“, „Хей“, „Амбалаж“, „Ще се видим довечера“, „Сламчови работи“, „Разкази върху трамвайни билети“, „Кафе в Златоград“ и „Видения в „Небесния театър“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Карнавала като метафора на литературния жест и идентичността
Карнавалът предлага символична рамка за разказа още от своето начало. Това е време на временно объркване на йерархиите, легитимиране на излишъка и място, където идентичностите се умножават и трансформират. Маската не е просто ритуален или фолклорен обект, а ...
|
Избрано
10 книги, които предизвикват стереотипите за майките-артисти
В съвременната литература все по-често се поставят под съмнение традиционните наративи за майките-артисти. Книгите, които разглеждат сложността на съчетаването на майчинството с творческата практика, предизвикват стереотипите и предразсъдъците, които дълго ...
|
Исабел Алиенде и новата телевизионна адаптация на „Къщата на духовете“ – сбъдната мечта за Латинска Америка
|
Ако сте поропуснали
Национален ден на котката: Поезията на Вислава Шимборска и връзката между животните и хората
Националният ден на котката е перфектният момент да празнуваме тези невероятни същества, които озаряват живота ни с грацията си, своите мъдри погледи и неподправеното си чувство за независимост. Котките са не само неотменна част от ежедневието на милиони хора ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |